ankara escort porno izle ankara escort ankara escort ankara escort ankara escort ankara escort ankara escort

Eкологични проблеми на Черно море – настояще и бъдеще

Димитър Кожухаров, Българска Фондация Биоразнообразие, 2013

 

1.Общи сведения за Черно море

Черно море е затворено море, което е   почти изолирано от Световния океан и  е обградено  от почти всички страни от суша. Единствената му връзка с другите водни басейни  е чрез протока Босфор, тесен естествен 35 километров канал, който отделя Черно море от Мраморно море, което от своя страна чрез протока Дарданели се свързва със Средиземно море. Така Черно море има ограничен обмен с другите морета и голяма част от постъпващата в него вода остава в неговия басейн без да може да се оттече или да се смеси с водата от други водни басейни.

Неговата водосборна област достига 2.5 милиона кв.км и обхваща 21 страни в Европа и Мала Азия. Около 300 реки от водосборния му басейн всяка година внасят в него около 350 кубични километра прясна вода.  За сравнение ще посочим, че 1 кубически километър вода се равнява на 500 000 басейна с олимпийски размери! От друга страна анализа на водния баланс на Черно море (приход спрямо разход) показва, че прихода на пресни води надвишава разхода на солени води с около 1.5 кубически километър годишно. Този факт определя почти два пъти по-ниската соленост на Черно море спрямо Средиземно море и Световния океан (17 ‰ соленост в Черно море при 37 ‰ в Средиземно море и 35 ‰  в океаните). Друга особеност на Черно море е, че в сравнение със Средиземно море температурите  особено през зимния период са по-ниски. И накрая трябв да се припомни общоизвестния факт за наличието в Черно море на отровния газ сереводород и отсъствието на кислород под 150 м дълбочина.

Всички тези три фактора възпрепятстват проникването и адаптацията на средиземноморските риби и растения в Черно море. Например от 579 вида риби в Средиземно море в Черно море могат да се срещнат само 144 вида. Като добавим още 24 вида риби обитаващи  също и сладководни и слабосолени басейни (като например есетровите риби) то получаваме, че в Черно море живеят и обитават общо 168 вида риби. Същото се отнася и за другите видове морски организми като мекотели, иглокожи и други.

Количеството уловена риба на единица водна  площ, например за 1 хектар се нарича рибопродуктивност на съответното море. През 60-те години на ХХ век за Черно море тя е 5кг/ха, в началото на 80-те заради увеличения улов на хамсия и  трицона достига до 16 кг/ха, за да падне в края на 80-те години до 2.2 кг/ха. Причините за това са от антропогенен характер, т.е. дължащи се на човешката дейност.

2.Черно море като екосистема

Черно море представлява цялостна и единна екосистема състояща се от няколко екосистеми от по-нисък ранг.  Тя функционира по следния начин: Реките, които се вливат в Черно море и които както казахме са около 300 на брой доставят т.н. биогенни вещества – соли на азота, на фосфора и други необходими  за растенията минерални вещества. На тяхна основа и с помощта на слънчевата светлина се развиват водораслите и морските треви. С тях се хранят растителноядните животни,  а те самите служат за храна на хищните безгръбначни и риби. Последните от своя страна стават храна на птиците и делфините. След смъртта на растенията и животните тъканите им се разлагат от хетеротрофни  бактерии. В резултат на това разлагане органичните вещества се превръщат в неорганични – нитрати, фосфати и други които се използват от растенията. Така кръговрата  се затваря  и живота започва отначало с нов жизнен цикъл.

Цялото видово разнообразие в Черно море може да се сведе до четири жизнени форми. Бентос се наричат обитателите на морското дъно, планктон - организмите населяващи водните пластове, нейстон - обитателите на повърхностния воден слой и нектон- активно плаващите животни като риби и делфини.

Бентосът са дели на дънни растения -фитобентос и дънни животни- зообентос. Планктонът също се дели според това дали става дума за растения или животни на фитоплактон и зоопланктон  като същото се отнася и за нейстона. Според местообитанието си рибите се делят на пелагически, т.е. такива които не се намират в непосредствена близост до дъното и на дънни, които живеят и се размножват в близост до дъното.

3.Черно море – море в заплаха

В северозападния район на Черно море се намира обширна зона на плитководие известна като северозападен шелф, която  обхваща ареал от 100 хиляди квадратни километра. Този район който граничи с бреговете на Украйна, Румъния и отчасти на България доскоро е бил обитаван от огромно разнообразие от повечето биологични видове населяващи Черно море. Причината за това е, че в шелфа биологичното разнообразие е винаги по-голямо отколкото в дълбоководните части на морето и също че в този обширен район се вливат водите на трите най-големи черноморски реки – Дунав, Днепър и Днестър. В централната част на този шелф на дълбочина от 20-50 м през 1908 г е открита най-голямата в света популация от водораслото филофлора. Районът обитаван от това червено водорасло носи името на неговия откривател  и е известно под името „поле на Зернов“, а самото водорасло е използвано от хората за добива на агар-агар,  желатиновата съставка на сладоледа. Този район покриващ площ равна площта на Холандия и Белгия е бил дом не само на водораслото филофлора, но е представлявал и  уникална екосистема от растения и животни.

За съжаление всичко това е минало и екосистемата на северозапазния шелф безвъзвратно загива. Причината за това е т.н. еутрофикация или пренаторяване. През 60-те години в страните от водосборния басейн започва да се прилага интензивно земеделие и животновъдство съпроводено с увеличено производство и използване на изкуствени торове. В резултат на това завишени количества биогенните отпадъци постъпват в реките, а оттам попадат директно и в Черно море. Като резултат се увеличава числеността и биомасата на фитопланктона. Увеличените количества фитопланктон водят до засенчване на светлината и до снижение на нейната прозрачност- от 10-20 м през 50-те години прозрачността водата пада до 1-8 м през 80-те години. Така дънните водорасли които живеели на дълбочина повече от 5-10 м започнали да загиват. Намалял и кислорода в дънната зона заради разлагащащата се органична материя и свързаните с нея бактерии, които изразходвали все повече кислород. Така загинала цялата дънна флора поради  липса на кислород. От „полето на Зернов“ останал съвсем малък участък и филофлората загубила значение като източник на суровина за хранителната промишленост.

След  вегетацията фитопланктона се утаява на дъното. Но ако през 50-те години на 1 кв м от северозападния шелф се е утаявал  около 1 г фитопланктон, то през 80-те години вече се утаяват  около 36 г. Разлагайки се тази увеличена маса микроводорасли  изразходва и по-голямо количество от разтворения във водата кислород. Така се стига до кислороден дефицит или хипоксия, което пък води до масова гибел на зообентоса и на дънните риби в големи участъци, явление познато като замора. Изчислено е че в периода 1973-1990 г от хипоксия са загинали 60 милиона тона дънни обитатели, от които  5 милиона тона риба.

В началото на 90-те години е констатирано  намаление на „цъфтежа“ на фитопланктона и съответно намаляване на участъците с хипоксия. Причината за това  е намаленото изхвърляне на биогенни отпадъци в горното течение на река Дунав, както и икономическия спад в страните по долното течение на реката. Възстановяването на естествените влажни зони е друго ефикасно срeдство за отстраняване на биогенните отпадъци, като по този начин се създава среда за нови видове и се предпазва региона от наводнения.

4. Инвазията на нашествениците

Корабите, които пътуват без товар напълват резервоарите си с баластни води с цел по-голяма устойчивост. Но заедно с водата в нея попадат и различни морски организми и утайки. Ако температурата, химическия състав и продължителността на плаването съответстват на жизнените условия на организмите, някои от тях могат да преживеят пътуването и да стигнат до крайната точка на плавателния съд. Там след изпомпването и отделянето на отпадните и баластни води някои от организмите попадат в ново и непознато море. Ако условията позволяват те могат да оцелеят  и да се размножат в новия си дом.

Другия вариант по който могат да мигрират чужди и непознати животински и растителни видове е чрез корабните корпуси към които се прикрепват различни водорасли, миди, ракообразни  или техните спори, яйца или личинки.  Така тези пътешественици без билет могат да попаднат на нова територия, където да се размножат и развият успешно.

Последната направена регионална инвентаризация на чуждите видове в Черно море изброява над 200 чужди вида,навлезли от всички региони на Световния океан, като само малка част от тях са действително инвазивни видове. Под инвазивни видове имаме предвид такива видове, които оказват  вредно въздействие на местната флора и фауна едновременно с това повлиявайки по неблагоприятен начин човешката дейност. В същото време трябва да се спомене,че  определени видове са с позитивен ефект върху  човешката дейност и човека в частност.

Морският охлюв рапана томазиана (Rapana thomasiana) e класически пример за инвазивен вид внесен от Далечния изток и по-точно от Японско море. За първи път той е бил открит  в залива на  Новоросийск през 1947 г. Поради липсата на естествени врагове, например на морската звезда, популацията от рапаната се увеличава неимоверно и нанася голяма вреда на фауната на Черно море. Този хищен охлюв които  се храни със стриди, миди и други двучерупчести мекотели   и силно намалява популациите на черната мида. Черните миди както е  известно са естествения биофилтър на морето и те играят важна роля в пречистването и филтрацията на водите, а оттам и в сформирането на първичната продукция, т.е  на фитопланктона, който пък служи за сформиране  на зоопланктона, т.е. на вторичната продукция, която  пък е хранителната основа на рибите. Така увеличената популация на рапаната неминуемо води до значими  промени в екосистемата на Черно море.

В началото на 80-те години в Черно море е установено присъствието на друг инвазивен вид мнемиопсис лейди (Mnemiopsis leidyi), който е вид гребенообразна медуза. Този на пръв поглед красив екзотичен  представител на морската флора идващ от атлантическото крайбрежие  на Северна Америка е всъщност най-опасния и вреден нашественик пристигал някога във водите на Черно море. Този представител на  ктенофорите  или гребенестите  не среща никакви естестествени врагове и така неговата  популация нараства неимоверно за да достигне  в края на 80-те години впечатляващата цифра от 800 милиона тона за целия регион на Черно море! Той се храни с рибни ларви и  зоопланктон, който е хранителната база на различни видове риби и на първо място на хамсията. Така взривообразното развитие на популацията на мнемиопсиса води до катастрофален спад в улова на риба в Черно и Азовско море в края на 80-те години . По този начин в началото на 90-те години улова на хамсия спада рязко до 60 000 тона и по оценка на специалисти на ФАО (Организацията по прехрана и земеделие към ООН) загубите от спада в улова на риба се изчисляват на  около 240 милиона долара годишно. Това е типичен пример на инвазивен чужд вид, който от една страна оказва негативно въздействие върху морската екосистема,  а от друга влияе неблагоприятно на определен вид човешка дейност. Въпреки продължаващото присъствие на мнемиопсиса понастоящем запасите на хамсия са се възстановили, но запасите от другите видове риба остават намалени.

5. Други опасни практики

Дънното тралене е друг вид човешка намеса  с пагубни последици за черноморската екосистема. Този вид риболовни практики са били забранени в началото на ХХ век поради щетите които нанасят на дънната фауна и флора. Но в началото на 70-те години всички черноморски държави възобновили дънното тралене с цел увеличение на добива на риба и по-специално на трицона. По официални съветски данни за период от около 10 години добива на трицона достига  340 000 тона, като основната част от нея е уловена с дънно тралене в северозападната част на Черно море.

Хамсията и трицоната са основните видове риби обитаващи басейна на Черно море, които представляват интерес за промишления риболов. Основните ресурси от трицона са съсредоточени в придънния слой и по тази причина е било решено улова да се извършва с дънни тралове. При това за да може трала максимално да ляга към дъното и да разорава се използват специални баластни ролери и дъски. Тези ролери и дъски разорават дънния грунт и това което не попада в трала просто се смачква под тежестта на баласта. Така се унищожават бентосните съобщества – както на рибите и  морските  животни,така   и на  мидите, които са най-значимия филтратор на водата и едновременно с това са хранителната база на някои видове риби, например на есетровите. Но най-сериозното негативно последствие от траленето се оказва всмукването и разнасянето на голямо количество утаечни частици от дъното. Вдигането на тази утайка и разнасянето и на десетки километри води води до снижаването на прозрачността на водата.Това има пагубни последствия за популациите от водорасли в крайбрежната зона защото   при дълбочина над 10 м до тях  вече не  достига светлина за фотосинтеза и те умират. Освен това унищожените след траленето водорасли предизвикват гниене, водещо до увеличено количество органични отпадъци и като краен резултат се стига до намаление на кислорода разтворен в морската вода.

За един час дънният трал разорава ивица с дължина 10-12 км. Вдигналият се облак от утайка обаче нанася поражения и гибел на мидите  на площ десетократно надвишаваща размера на разораната ивица. Научни изследвания направени в Черно море в началото на 90-те показват, че в зоната засегната от дънното тралене видовото разнообразие се е съкратило със 71%, числеността с 60%, а биомасата с 95%.

6.Черно море – надежди и бъдеще

Съществуват ли решения, които от една страна биха запазили темповете на икономически растеж в региона, а от друга биха съхранили и опазили екологичното равновесие и биоразнообразието в Черно море? Да, макар и на пръв поглед това да изглежда несъвместимо съчетание на две противоречиви тенденции.

Първата и най-важна задача е снижаване темповете на еутрофикация на морето, което може да стане преди всичко чрез намаляване на изтичането на биогенни материали в реките от водосборния басейн на Черно море и на второ място чрез увеличение на улова на морски растения и животни консумиращи нитратни, фосфатни и други продукти на еутрофикацията. Очистването на питейните и промишлените води както и прилагане на нови безопасни технологии в производството на перилни и миещи с препарати и минерални торове  е правилният път, който води към решение на проблема с еутрофикацията. Положителен пример ни дават европейските страни от басейна на р. Рейн, които за 15 години успяват да снижат количеството на фосфатите в реката с 50%, което оказва изключително позитивен ефект върху екологията на региона.Така във водите на Рейн отново започва да се среща сьомга и други видове риби , които са се считали за изчезнали от десетилетия.

Уловът на морски животни, който спомага за намаляване темповете на еутрофикация  е друг полезен метод, който обаче не е толкова ефективен както намаляването на вливането на биогенен материал в Черно море и този метод има по-скоро локално значение. Така например за периода 1985-1988 г Турция е уловила и експортирала в Япония близо 3000 тона рапана. По този начин се намалява популацията  на чуждия инвазивен вид и се снижава  темпа на еутрофикация  като едновременно с това улова носи и материални и финансови ползи.

За предотвратяване навлизането на чужди инвазивни видове през 1991 г Международната морска организация (ММО) приема специална резолюция. Съгласно нея на борда на корабите се   допуска да се изполва като  баласт само чиста вода. В тази резолюция се препоъчва  също при липса на биологичен контрол на кораба,  подмяната на баластните води да става само в дълбоководните води на океаните. Другата препоръка, която се отправя се отнася до  обработката на баластните води с различни обеззаразяващи средства като химически вещества, повишена температура, ултравиолетови лъчи и други. Специално внимание се отделя на обучението на екипажа за работа с баластните води и на отговорността на капитана. След гребенестото  мнемиопсис в Черно море навлиза и друг чужд представител на този тип, а именно гребенестото берое (Beroe cucumis), което обаче се храни с мнемиопсис. Така числеността на мнемиопсиса започва значително да намалява, но това се случва едва 10 години след безпрепятственото навлизане и разпространение на мнемиопсиса.

В България Законът за рибарство и аквакултури забранява използването на дънни тралове. Но с промените в Закона  влезли в сила от 03.08.2012г. в изключение на въведените вече забрани за дънно тралене  се регламентира възможността да бъдат използвани бийм тралове. Бийм траленето ще бъде разрешено само в отделни райони на крайбрежието, за да бъдат оценени евентуалните щети от него, като за целта в акваторията на Черно море ще бъдат определяни зони, в които бийм траленето ще  бъде разрешено. Целта е в рамките на  определен период от време в разрешените зони ловците на рапана да могат  “да работят”, след което ще се проведе проучване. Целта е да се установи  дали има нарушение на самия шелф и дали се оказва негативно влияние върху рибните запаси. По този начин ще се осъществи  периодичното експлоатиране на  различни зони от Черно море.

Друга възможност за съхраняване и опазване на биоразнообразието в Черно море е чрез защитените територии по Натура 2000 – мрежа от защитени райони в Европа, създадени в съответствие с Директивата за природните местообитания от 1992 г. Целта на мрежата е да гарантира запазването на най-ценните и заплашени от изчезване природни видове и техните местообитания.  В българската акватория на Черно море съществуват 6 такива защитени  зони с дълбочина 20 м. Предвидено е те бъдат разширени до   75 м дълбочина за по-пълно обхващане на мидените банки като биологични рифове и за по-пълно обхващане на двата вида китоподобни, които са обект на защита, това е афалата и муткура. Освен това има предложение три нови зони да бъдат включени в морската екологична мрежа Натура 2000. В края на 2012 г предложението е одобрено от Националния съвет по биоразнообразие и в момента са в ход съгласувателни процедури в съответните държавни институции.

 

       Източници:

  1. Зайцев, Ю.П., Черно море: Состояние экосистемы и пути      его улучшения (Черно море: Състояние на екосистемата и пътища за нейното      подобрение), Одеса, 2000 (на руски)
  2. Ми, Л.Д.,Как да спасим Черно море – вашето ръководство      за Стратегическия план за действие за Черно морер, Варна, 2001
  3. Интервю с д-р Валентина Тодорова, Институт по океанология, БАН,  Варна

http://www.youtube.com/watch?v=ukR9h0xkAvw